Защо НЕ гласувам
Публикувано на: 19 Юни 2009, 20:15
Честно казано, гласувал съм един единствен път. Ей така, само колкото да видя каква е цялата тази работа. За жалост, не я разбрах, и за това не съм гласувал повече.
Съвсем накратко, и по същество, гледам на гласуването по следния начин: Аз имам един глас. Един път на няколко години ми се предоставя възможността да употребя този глас, за да изпратя някоя партия, която считам, че ще ми служи, в управлението на държавата. Всъшност, не се изразих точно, тъй като за мен държавата не управлява, а следва хората. Както и да е. Това е в общи линии смисъла, който намирам в правото на глас, което ми се дава. От другата страна има хора, наречени политици, които намират интерес в това хора като мен да ги изпратят ... някъде. Тоест, те биха искали аз да им дам вота си. Добре, звучи като някаква 'обществена' сделка - те ми предлагат програма за действие, аз в замяна им давам вота си, за да имат възможност да я изпълнят.
За да се случи сделка, смислена и за двете страни, е необходимо аз да дам нещо, което ценя по-малко, за да получа нещо, което ценя повече. Същата логика, разбира се, важи и за другата страна в сделката. В конкрентия случай, за да гласувам е необходимо - да считам вота си като по-малоценен от партията, за която ще го дам. От страна на партиите пък нещата изглеждат по следния начин - те трябва да ценят възможността да бъдат изпратени 'в служба на обществото' по-малко, от колкото гласовете. (Разбира се, с цел да не изпадам в многословие опростявам малко нещата).
Ако помислите над горната логика, няма да е трудно да разберете защо не гласувам - чисто и просто, не считам наличните 'оферти' за разумна 'сделка'. Мисля, че ако задържа вота си за себе си, в крайна сметка ще съм по-добре, от колкото ако съм го дал на някой, който в последствие се окаже не точно ... 'мой тип'.
Ако и вие като мен вярвате силно в горното, тогава неминуемо сте се замисляли и по въпроса 'защо тогава другите хора гласуват?'. По мое мнение, най-широката причина, поради която хората гласуват, е защото не ценят достатъчно високо вота си. Все пак, един вот може да бъде 'обменен' само за едно нещо - 'упправляваща партия'. Не може да бъде обменен, например, за нов телевизор. Следователно, хората не могат да определят стойността на вота си чрез сравнение с други ценни за тях неща. Хората биха могли да сравнят само една партия с друга, но не и ... една партия с нов широкоекранен телевизор. (Ако изпитвате затруднения в този смисъл, бих ви посъветвал следното - когато слушате политик, който 'рекламира' своята партия, запитайте се - 'бих ли дал на този политик новия си широкоекранен телевизор?' - ако отговорът ви е 'не', не му давайте и гласа си). Ето няколко популярни причини за такова 'подценяване', които аз съм открил:
1. Един вот няма значение - истината е, че един вот е миниатюрен дял от 'властта', въпреки че настоящата пропорционална система предоставя по-добри шансове за политическите малцинства (по 'въпроса за живота, вселената и всичко останало' няма 'мнозинство', има само 'малцинства'). Ако вашия глас няма значение за вас самите, тогава, не гласувайте. Все тая е, нали?
2. Да гласувам е мой граждански дълг. Не, не е. Да гласувате е ваше право, не дълг. Точно както и правото ви на собственост. Как се възползвате от правата (или собствеността) си... си е въпрос на ваша лична преценка. Ако изпитвате чувство на дълг към обществото - помогнете на някоя организация с идеална цел, отидете като войник в Ирак, станете пожарникар, полицай ... или дори политик. Не гласувайте.
3. Ще гласувам за Станишев, за да не е Доган... За жалост, настоящето законодателство не позволява вот 'против', което кара някой хора да гласуват 'за по-малкото зло'. Ако мислите по този начин, тогава, имайте предвид, че най-малкото 'зло' е да не гласувате изобщо. Ако се опасявате, че ако хората не гласуват изобщо държавата ще пострада, защото няма да има кой да 'управлява' грешите. Вижте Белгия ... в продължение на месеци нямаше правителство ... и все още съществува на картата, нали? От друга страна, тъй като работата на един политик е да убеди хората да дадат гласа си за него, като не гласувате ще ги накарате да се постараят повечко, ако искат да са 'в управлението'.
4. Мама/Татко/Баба/Дядо/Слави/По телевизора ми казаха да гласувам, защото това била демокрацията.
За жалост, отново не мога да се съглася. Демокрацията не е право на гласуване, а право на избор, право на мнение. Лесно е да се каже 'гласувайте', но при гласуването важното е 'за кой'. В днешно време трудната преценка не е дали да гласуваме или не, трудната преценка е за кой да гласуваме. Баба ви може би ще ви каже с охота за кой да гласувате, но 'по телевизора' едва ли ще чуете ...
Хайде стига за сега. По нататък може да пусна още.
В идеалния вариянт, бих се радвал някой политик да изкаже професионалното си мнение по въпросите, но тъй като предполагам, че това едва ли скоро ще се случи, пускайте и вие коментари за/против междувременно, иначе доста ще скучаем ако чакаме политиците ...
Съвсем накратко, и по същество, гледам на гласуването по следния начин: Аз имам един глас. Един път на няколко години ми се предоставя възможността да употребя този глас, за да изпратя някоя партия, която считам, че ще ми служи, в управлението на държавата. Всъшност, не се изразих точно, тъй като за мен държавата не управлява, а следва хората. Както и да е. Това е в общи линии смисъла, който намирам в правото на глас, което ми се дава. От другата страна има хора, наречени политици, които намират интерес в това хора като мен да ги изпратят ... някъде. Тоест, те биха искали аз да им дам вота си. Добре, звучи като някаква 'обществена' сделка - те ми предлагат програма за действие, аз в замяна им давам вота си, за да имат възможност да я изпълнят.
За да се случи сделка, смислена и за двете страни, е необходимо аз да дам нещо, което ценя по-малко, за да получа нещо, което ценя повече. Същата логика, разбира се, важи и за другата страна в сделката. В конкрентия случай, за да гласувам е необходимо - да считам вота си като по-малоценен от партията, за която ще го дам. От страна на партиите пък нещата изглеждат по следния начин - те трябва да ценят възможността да бъдат изпратени 'в служба на обществото' по-малко, от колкото гласовете. (Разбира се, с цел да не изпадам в многословие опростявам малко нещата).
Ако помислите над горната логика, няма да е трудно да разберете защо не гласувам - чисто и просто, не считам наличните 'оферти' за разумна 'сделка'. Мисля, че ако задържа вота си за себе си, в крайна сметка ще съм по-добре, от колкото ако съм го дал на някой, който в последствие се окаже не точно ... 'мой тип'.
Ако и вие като мен вярвате силно в горното, тогава неминуемо сте се замисляли и по въпроса 'защо тогава другите хора гласуват?'. По мое мнение, най-широката причина, поради която хората гласуват, е защото не ценят достатъчно високо вота си. Все пак, един вот може да бъде 'обменен' само за едно нещо - 'упправляваща партия'. Не може да бъде обменен, например, за нов телевизор. Следователно, хората не могат да определят стойността на вота си чрез сравнение с други ценни за тях неща. Хората биха могли да сравнят само една партия с друга, но не и ... една партия с нов широкоекранен телевизор. (Ако изпитвате затруднения в този смисъл, бих ви посъветвал следното - когато слушате политик, който 'рекламира' своята партия, запитайте се - 'бих ли дал на този политик новия си широкоекранен телевизор?' - ако отговорът ви е 'не', не му давайте и гласа си). Ето няколко популярни причини за такова 'подценяване', които аз съм открил:
1. Един вот няма значение - истината е, че един вот е миниатюрен дял от 'властта', въпреки че настоящата пропорционална система предоставя по-добри шансове за политическите малцинства (по 'въпроса за живота, вселената и всичко останало' няма 'мнозинство', има само 'малцинства'). Ако вашия глас няма значение за вас самите, тогава, не гласувайте. Все тая е, нали?
2. Да гласувам е мой граждански дълг. Не, не е. Да гласувате е ваше право, не дълг. Точно както и правото ви на собственост. Как се възползвате от правата (или собствеността) си... си е въпрос на ваша лична преценка. Ако изпитвате чувство на дълг към обществото - помогнете на някоя организация с идеална цел, отидете като войник в Ирак, станете пожарникар, полицай ... или дори политик. Не гласувайте.
3. Ще гласувам за Станишев, за да не е Доган... За жалост, настоящето законодателство не позволява вот 'против', което кара някой хора да гласуват 'за по-малкото зло'. Ако мислите по този начин, тогава, имайте предвид, че най-малкото 'зло' е да не гласувате изобщо. Ако се опасявате, че ако хората не гласуват изобщо държавата ще пострада, защото няма да има кой да 'управлява' грешите. Вижте Белгия ... в продължение на месеци нямаше правителство ... и все още съществува на картата, нали? От друга страна, тъй като работата на един политик е да убеди хората да дадат гласа си за него, като не гласувате ще ги накарате да се постараят повечко, ако искат да са 'в управлението'.
4. Мама/Татко/Баба/Дядо/Слави/По телевизора ми казаха да гласувам, защото това била демокрацията.
За жалост, отново не мога да се съглася. Демокрацията не е право на гласуване, а право на избор, право на мнение. Лесно е да се каже 'гласувайте', но при гласуването важното е 'за кой'. В днешно време трудната преценка не е дали да гласуваме или не, трудната преценка е за кой да гласуваме. Баба ви може би ще ви каже с охота за кой да гласувате, но 'по телевизора' едва ли ще чуете ...
Хайде стига за сега. По нататък може да пусна още.
В идеалния вариянт, бих се радвал някой политик да изкаже професионалното си мнение по въпросите, но тъй като предполагам, че това едва ли скоро ще се случи, пускайте и вие коментари за/против междувременно, иначе доста ще скучаем ако чакаме политиците ...