ПЛУТОН РАЗКРИВА СВОИТЕ ТАЙНИ
Космическата сонда "Нови хоризонти" направи първото близко прелитане над най- отдалечената планета на Слънчевата система.
Плутон е символ на най-крайната точка на Слънчевата система - своеобразен край на света, разположен на около 7 млрд. километра от Земята. Планетата е толкова малка и далечна, че е открита едва през 1930 г. от американския астроном Клайд Томбау. Оттогава досега, за 85 години, Плутон представляваше просто малка замъглена точка в учебниците по астрономия. Астрономи и астролози не знаеха нищо за тази толкова отдалечена планета. До тази седмица...
Досега човечеството нямаше идея как изглежда или от какво точно е съставена планетата. Самото откритие на небесното тяло от Томбау е направено със сравнение на снимки на нощното небе и потенциално изместване на някои от точките. След близо година взиране в изображенията по този метод е открит Плутон.
Наскоро човечеството най-накрая получи по-пълна представа за митологичния космически обект в края на Слънчевата система – сондата "Нови хоризонти" (New Horizons) изпрати първите снимки на планетата, след като мина покрай нея. Данните са първата фаза на изследването на края на Слънчевата система, което ще даде много отговори на учените и може да сложи край на редица спорове относно нейната структура, сателитите й и др. Но някои открития могат напълно да преобърнат представата за формирането на най-отдалечените космически тела в Слънчевата система.
Новите хоризонти
Мисията "Нови хоризонти" е резултат от десетилетия опити и планове на американската космическа агенция NASA за формирането на мисия до Плутон. Първите идеи за подобна операция се раждат през 1989 г., когато екип от учени започва работа върху изследователска сонда, която да посети деветата планета.
Мисията е наречена Pluto Underground (Подземието на Плутон) и привлича вниманието на NASA. По-късно през 90-те години разработката на мисията върви бавно, като идеята става още по-амбициозна и целта е не само посещение на Плутон, но и експедиция из Кайперовия пояс. През 2000 г. програмата (последно кръстена "Кайперовият експрес") е прекратена заради орязването на бюджета на NASA.
Развоят на събитията предизвиква брожение сред учените и започва силно лобиране за възстановяването й. В края на 2000 г. е формиран нов екип, воден от Стамотиос Кримигис и Адам Стърн, който започва работа по "Нови хоризонти". Година по-късно NASA определя програмата за приоритетна, но през 2003 г. новият директор на агенцията Шон О‘Кийф решава да не я включва в бюджета. С много усилия "Нови хоризонти" най-накрая получава финансирането си и през януари 2006 г. сондата е изстреляна.
Апаратът е оборудван с голям набор от сензори, камери и оптични системи, които да могат да се използват за максимално ефективно проучване на Плутон и обектите, покрай които ще мине. Целите на мисията са заснемане на повърхността на деветата планета и най-големия й спътник Харон, както и максимално проучване на характеристиките на двете космически тела. "Нови хоризонти" ще се опита да анализира атмосферата на Плутон и скоростта, с която тя напуска планетата, както и останалите й четири спътника (Стикс, Никс, Керберос и Хидра). Последната задача е изследване на колкото се може повече обекти в Кайперовия пояс.
Плутон далеч не е единственото космическо тяло в покрайнините на нашата система. Планетата е разположена в началото на Кайперовия пояс – регион на ръба на Слънчевата система, който се простира отвъд атмосферата на газовия гигант Нептун. Той е подобен на астероиден пояс, но е много по-голям от този между Марс и Сатурн, като има ширина от около 3 млрд. километра.
През последните две десетилетия се водят ожесточени спорове дали Плутон трябва да бъде смятана за деветата планета в Слънчевата система, или да се създаде нова категория небесни тела, за да бъде вписана в нея. Причината е, че през 90-те години на миналия век в Кайперовия пояс са открити космически тела с подобни размери. Това води до създаването на точна дефиниция за това дали един обект е планета или не.
Според Международния астрономически съюз (IAU) тя трябва да отговаря на три критерия – обектът трябва да е в орбита със Слънцето, да бъде достатъчно масивен, че да създаде собствена гравитация, която да позволява хидростатично равновесие (тоест да има сравнително симетрична сферична форма), както и да бъде доминиращо космическо тяло в района.
Плутон не успява да покрие последния критерий заради наличието на доста други тела, които сборно имат по-голяма маса. Затова и деветата планета според IAU е планета-джудже: теза, на която се противопоставя голяма част от научното общество, включително и един от лидерите на мисията "Нови хоризонти", Адам Стърн. Според критиците, ако се приложи това правило, Земята, Марс и Юпитер също няма да са планети заради астероидния пояс между последните две.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ
