Родителските грешки или кой ти втълпи това?!
Публикувано на: 01 Авг 2009, 21:04Всички обичаме "мама и тати" и дори да сме осъзнали техни грешки, рефлектирали на живота, навиците и характерите ни, отдавна сме им ги простили, защото благодарение на тях сме точно тези хора. Има обаче неща, които е редно да осъзнаем, преди ние самите да станем родители. Понякога е по-лесно да видим "домашните дефекти" в поведението на другите, отколкото в нашето собствено. Ако не говорим за проблеми като фатални зависимости или грешки с тежки здравословни и/или житейски последици, стигаме до "странните" идеи и навици на другия, които отблъскват, учудват, или затрудняват комуникацията, особено когато се сближиш с въпросния човек. Най-силно различията се усещат, когато двама души се опитат да живеят заедно /дори и само като съквартиранти/. Периодът е труден, още повече, че в такава обстановка се осъзнават не само дребни неща, като къде си държи чехлите, а и много по-дълбоки и важни особености в характера на другия, които го определят като личност и трудно се променят /ако, разбира се, не сме ги забелязали доста преди това/. Казано накратко, това са нещата, за които примирено казваме „той/тя си е такъв/такава”. Дори и преди да заживеем с някого, обаче, често ни впечатляват със странни версии за живота. Например:
1. Приятелят ти те кани в къщи, за да те запознае с родителите си, слизате от асансьора на етажа и още докато отваря вратата, казва „няма ли да си събуеш обувките?” Има се предвид преди да прекрачиш прага. Отгоре на това се оказва, че те даже гледат куче /дали то се събува пред вратата?/
2. Гаджето ти /над 25г./ заминава с теб на почивка и се оказва, че багажът му е приготвен от майка му /сестра му и той даже не знае какво носи и не очаква от себе си да знае или да си приготвя багажа сам.
3. Твой приятел /също над 25/ обяснява, че няма гадже и очаква „жената да го намери и да му каже каво иска”. Прави само неща, които му е казано да направи и смята, че друг трябва да поема инициативата.
4. Твоя приятелка обяснява, че си е купила книга, за да си чете в банята.
5. Отиваш с приятелка на море и тя те моли да ти облича тениските /а защо не бельото
/.
6. Обясняват ти, че си търсят работа, на която да не полагат усилия /да могат да взимат рушвети /хора между 20 и 30г/.
7. Твърдят, че не могат да наержат бучка сирене или диня. Прекалено много внимават да не похабят храна. Изпадат в истерия в присъствието на обикновен скакалец.
8. Запознаваш се с някой, който директно те пита /на същата среща, на която се запознавате/, дали смяташ да правиш секс с него скоро, защото „не иска да инвестира” в излишни срещи с теб.
9. Жена, гледаща дете /и в отпуск по майчинство/ отказва да готви както за детето, така и изобщо някога. Очаква от себе си главно да поддържа външния си вид до маниакалност и всяка нейна капризна идея да бъде безпрекословно финансирана.
10. Мъж, чието разбиране за мъжественост включва твърдия принцип, че може да се държи грубо, нетактично, пренебрежително и безотговорно, защото се е напил/гледа мач/приятелите му правят така/или просто защото му е слаб ангелът/Гламав ли е тоя човек, та не носи отговорност за действията си?????/
Има много и различни примери, неща, които приемаме или не, има и навици, които се променят и други, които са част от самочувствието на човека.
С какво се примирихте вие у човека до вас? И какво не успяхте да изтърпите? На какво искате/не искате да научите децата си? Познавате ли собствените се странности и опитвате ли се да ги превъзмогнете?
1. Приятелят ти те кани в къщи, за да те запознае с родителите си, слизате от асансьора на етажа и още докато отваря вратата, казва „няма ли да си събуеш обувките?” Има се предвид преди да прекрачиш прага. Отгоре на това се оказва, че те даже гледат куче /дали то се събува пред вратата?/
2. Гаджето ти /над 25г./ заминава с теб на почивка и се оказва, че багажът му е приготвен от майка му /сестра му и той даже не знае какво носи и не очаква от себе си да знае или да си приготвя багажа сам.
3. Твой приятел /също над 25/ обяснява, че няма гадже и очаква „жената да го намери и да му каже каво иска”. Прави само неща, които му е казано да направи и смята, че друг трябва да поема инициативата.
4. Твоя приятелка обяснява, че си е купила книга, за да си чете в банята.
5. Отиваш с приятелка на море и тя те моли да ти облича тениските /а защо не бельото
/. 6. Обясняват ти, че си търсят работа, на която да не полагат усилия /да могат да взимат рушвети /хора между 20 и 30г/.
7. Твърдят, че не могат да наержат бучка сирене или диня. Прекалено много внимават да не похабят храна. Изпадат в истерия в присъствието на обикновен скакалец.
8. Запознаваш се с някой, който директно те пита /на същата среща, на която се запознавате/, дали смяташ да правиш секс с него скоро, защото „не иска да инвестира” в излишни срещи с теб.
9. Жена, гледаща дете /и в отпуск по майчинство/ отказва да готви както за детето, така и изобщо някога. Очаква от себе си главно да поддържа външния си вид до маниакалност и всяка нейна капризна идея да бъде безпрекословно финансирана.
10. Мъж, чието разбиране за мъжественост включва твърдия принцип, че може да се държи грубо, нетактично, пренебрежително и безотговорно, защото се е напил/гледа мач/приятелите му правят така/или просто защото му е слаб ангелът/Гламав ли е тоя човек, та не носи отговорност за действията си?????/
Има много и различни примери, неща, които приемаме или не, има и навици, които се променят и други, които са част от самочувствието на човека.
С какво се примирихте вие у човека до вас? И какво не успяхте да изтърпите? На какво искате/не искате да научите децата си? Познавате ли собствените се странности и опитвате ли се да ги превъзмогнете?