НИЕ, УВИ, СМЕ ТОВА, КОЕТО ЯДЕМ
Все повече и повече средства се отделят за здравеопазване, но хората не стават по- здрави. Точно обратното е вярно- ние все по- често и по- страшно боледуваме. Защо това е така?!...
Храните, които консумираме днес, нямат нищо общо с тези от миналото. Съвременните храни се произвеждат и модифицират във фабрики и заводи. Казано другояче, ние поддържаме живота си с индустриално обработени храни. От всичките изкуствени боклуци, с които се тъпчем катадневно, най- опасни са сладкишите, които ни тровят с бяла рафинирана захар, а тя е 6 пъти по- вредна от хероина!
Много от сладките продукти на пазара почти не съдържат естествени хранителни вещества – единствено рафинирани съставки като бяло брашно, бяла захар, вредни подсладители, хидрогенирани мазнини и други. А за да им се придаде приятен вид се добавят изкуствени аромати и консерванти.
Целта на производителите е да създадат храни, които са евтини за производство и чиято консумация води до пристрастяване. По този начин компаниите си осигуряват многократно закупуване на продуктите им от крайните потребители.
За съжаление, последиците за здравето от консумацията на тези храни идва едва на второто място – високият прием на захар се свързва със затлъстяване, диабет тип 2, хипертония, рак, сърдечносъдови и неврологични заболявания.
Най- лошото в случая е това, че захарта поражда зависимост към нея! Досущ като хероина!
Пристрастяването е психическа и/или физическа зависимост към дадено вещество, характеризираща се с компулсивно, неконтролируемо поведение. Този вид поведение е налице и при консумацията на сладки храни. Въпреки желанието ни да спрем да ядем сладко, е почти невъзможно да контролираме стремежа си към него.
Това се обяснява с биохимията на мозъка. Когато приемаме вещества, водещи до пристрастяване (включително и захар), в мозъка се отделя невротрансмитерът допамин, предизвикващ чувство на наслада и удоволствие.
За да си набавим още допамин, не спираме да консумираме сладки храни. Проблемът е, че при продължителен прием, допаминовите рецептори губят чувствителността си и за да доставим отново чувство на наслада, трябва да ядем все повече и повече захар. Тоест, консумираме повече, за да постигнем същия ефект. Казано другояче, ние развиваме зависимост към захарта. А когато се опитаме да се откажем – изпадаме в абстинентна криза.
Захарта повишава и нивата на серотонин – друг невротрансмитер, регулиращ емоциите, настроението и апетита. Ако допаминът е „хормонът на насладата“, то серотонинът е „хормонът на щастието“. Когато непрекъснато ядем сладко, тялото и мозъкът привикват към високите нива на серотонин. И когато нивата на серотонин се понижат, посягаме към шоколада, за да „поправим“ ситуацията... Попадаме в един фатален гибелен кръг, от който няма измъкване. Това е страшната орисия на съвременния човек...
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ
