от maimunka » 27 Юни 2009, 16:39
Стана ми изключително криво,когато разбрах,че е починал,не ми се струваше реално...всякаш е невъзможно човек да си отиде,толкова шокирана бях......и сега си мисля,че е много странно да изпитвам тъга и още нещо,което не мога да дефинирам,хем като към много близък човек,хем като абсолютно непознат....и пак не доумявам,що за чувства ме изпълват,все едно пазя себе си,да не страдам прекалено много,та нали не го познавам.....а,може ли да обичаме някого без да е бил част от ежедневието ни,без да ни се е обаждал за рождените дни,коледи и безброй други празници........излиза,че е друг тип обич,друг тип комуникация,много еднопосочна,дълбока само,колкото ние сме позволили да бъде......и още ми е криво........